„С кого дружи детето ми?“ е въпрос, който тревожи поколения родители. Обикновено си представяме влиянието на връстниците като нещо, което започва през тийнейджърските години, но истината е, че още от ранна възраст децата се учат да общуват, да си сътрудничат и да изграждат отношения с другите деца. Тези контакти са важна част от тяхното развитие. Въпросът е не дали връстниците влияят, а доколко това влияние измества ролята на родителите.
Детето се развива чрез отношения
Още от раждането развитието на детето се случва в контекста на взаимоотношенията. То изгражда представата за себе си чрез хората, които се грижат за него, и чрез емоционалната връзка с тях. Според Румен Стаматов чувството за сигурност и привързаност е основа за емоционалното и социалното развитие на детето. Именно чрез тази ранна връзка то изгражда доверие към света и към себе си.
Когато детето расте, неговият социален кръг постепенно се разширява. Появяват се приятели, съученици и групи по интереси. Това е естествен процес. Връстниците помагат на детето да развива социални умения, да се научи да споделя, да разрешава конфликти, да сътрудничи и да защитава собствената си позиция.
Какво означава „ориентация към връстниците“
В книгата „Стойте до децата си“ Габор Мате и Гордън Нюфелд описват явление, което според тях все по-често се наблюдава в съвременното общество – ориентацията към връстниците.
Това се случва, когато детето започне да търси основно одобрението, сигурността и идентичността си сред приятелите, а не сред родителите. Вместо да се пита: „Какво мисли мама?“, то започва да се пита: „Какво ще кажат другите деца?“.
Само по себе си това не е проблем. Проблемът възниква тогава, когато влиянието на връстниците стане по-силно от влиянието на възрастните. Детето започва да копира ценностите, поведението и нагласите на своята група, независимо дали те са полезни за неговото развитие.
Защо връстниците имат толкова силно влияние
Юношеството е период на търсене на идентичност и принадлежност. Младият човек се стреми да намери своето място в света и естествено се обръща към групата на връстниците. Там той търси разбиране, подкрепа и приемане.
Психолозите обясняват, че през този период мозъкът става особено чувствителен към социално одобрение. Похвалата от приятел може да бъде преживяна много по-силно от похвалата на родител. Същевременно отхвърлянето от групата може да бъде източник на силна тревожност и страдание.
Хората възприемат себе си и другите чрез социални категории, сравнения и групова принадлежност. Именно затова децата често започват да се обличат, говорят и държат по сходен начин с приятелите си – така изграждат усещане за принадлежност и сигурност.
Доброто влияние на приятелствата
Влиянието на връстниците не е само риск. Всъщност приятелствата са изключително важни за развитието.
Чрез тях децата:
- развиват умения за общуване;
- учат се на съпричастност;
- упражняват разрешаването на конфликти;
- изграждат увереност;
- развиват чувство за принадлежност;
- формират социална и емоционална интелигентност.
Именно в ежедневните отношения с другите хора децата усвояват способността да разпознават собствените си емоции и тези на околните. Емоционалната интелигентност не се развива чрез лекции, а чрез реални човешки взаимоотношения.
Кога влиянието на връстниците става опасно?
Рискът се появява тогава, когато детето няма достатъчно силна емоционална връзка с родителите си. Ако не се чувства чуто, разбрано и прието у дома, то започва да търси това чувство другаде. Тогава мнението на приятелите става по-важно от собствените му убеждения. Детето може да започне да крие информация, да се поддава на натиск или да участва в поведения, които не съответстват на неговите ценности.
Днес този процес се усилва и от социалните мрежи. Виртуалните групи могат да оказват влияние дори по-силно от реалните приятели. Желанието за харесване и приемане често кара децата да се съобразяват с тенденции, които не разбират напълно.
Как родителите могат да запазят влиянието си?
Най-силният инструмент на родителя е качествената комуникация. Децата се вслушват в онези възрастни, с които се чувстват свързани. Това означава:
- да отделяме ежедневно време за разговор;
- да проявяваме искрен интерес към живота на детето;
- да познаваме неговите приятели;
- да избягваме осъждането и подигравките;
- да създаваме усещане за сигурност и приемане;
- да бъдем пример за отношения, основани на уважение.
Парадоксално е, че колкото повече растат децата, толкова повече имат нужда от нашето присъствие. Не контролиращо, а подкрепящо присъствие.
Най-силната защита е връзката
Родителите често се страхуват от влиянието на връстниците. Но истинската защита не е в забраните, а в отношенията. Когато детето има сигурна връзка с майка си и баща си, приятелите обогатяват неговия свят. Когато тази връзка липсва, връстниците започват да я заместват.
Затова най-важният въпрос не е „С кого дружи детето ми?“, а „Достатъчно свързано ли се чувства с мен?“. Именно тази връзка остава най-силният фактор за здравословното емоционално, социално и личностно развитие на всяко дете.
Източници: Мате, Г., & Нюфелд, Г. Стойте до децата си: Защо родителите трябва да бъдат по-важни от връстниците; Стаматов, Р. Детска психология; Долто, Ф. Тийнейджърите; Долто, Ф. Всичко е език; Голман, Д. Емоционалната интелигентност; Гинът, Х. Детето и ние; Рангелова, А. Общуването при децата; Андреева, Л. Социално познание и междуличностно взаимодействие.