Какво се случва със съня през юношеството и защо мозъкът на подрастващите се нуждае от повече почивка
„Защо не може просто да си легне по-рано?“ Това е въпрос, който много родители си задават, когато вечер светлината под вратата на тийнейджърската стая продължава да свети дълго след полунощ. На следващата сутрин същото това дете трудно става за училище, изглежда раздразнително, сънливо и непрекъснато иска още малко време в леглото.
Често възрастните възприемат подобно поведение като липса на дисциплина, мързел или прекалено увлечение по телефона. Според д-р Матю Уокър обаче истината е много по-различна. В книгата си „Защо спим?“ той обяснява, че през юношеството настъпват едни от най-дълбоките биологични промени в съня през целия човешки живот. И най-важното – те не зависят от желанието или характера на тийнейджъра.
Когато биологичният часовник се премества
Една от най-характерните промени през пубертета е изместването на циркадния ритъм – вътрешния биологичен часовник, който регулира съня и бодърстването.
Докато малките деца естествено започват да се уморяват рано вечер, при подрастващите мозъкът буквално измества времето за сън с един до два часа по-късно. Хормонът мелатонин, който сигнализира на организма, че е време за почивка, започва да се отделя значително по-късно в сравнение с детството.
Това означава, че много тийнейджъри просто не изпитват физиологична готовност за сън в часовете, които възрастните смятат за подходящи. Ако десетгодишното дете може спокойно да заспи в 21:00 часа, за петнадесетгодишния младеж същият час често настъпва твърде рано от биологична гледна точка.
С други думи – когато тийнейджърът казва: „Не ми се спи“, той често казва истината.
Мозъкът продължава да се строи
Една от най-интересните идеи на д-р Уокър е, че юношеството представлява своеобразен „втори строителен период“ за мозъка. В детството мозъкът създава огромен брой невронни връзки. През юношеството започва процес на селекция и прецизиране. Ненужните връзки постепенно се премахват, а важните се укрепват и усъвършенстват. Уокър сравнява този процес със скулптор, който премахва излишния материал, за да разкрие окончателната форма на произведението. Именно по време на сън мозъкът извършва голяма част от тази невронна реорганизация.
Затова сънят през юношеството не е просто време за възстановяване. Той е активен период на преструктуриране на мозъчните мрежи, които ще определят начина на мислене, учене, вземане на решения и емоционално функциониране в зрелия живот.
Защо подрастващите всъщност имат нужда от повече сън
Една от най-разпространените заблуди е, че с порастването нуждата от сън намалява значително. Всъщност много тийнейджъри продължават да се нуждаят от около 8–10 часа качествен сън всяка нощ. Проблемът е, че биологичният часовник ги кара да заспиват по-късно, а училищните ангажименти ги принуждават да стават рано. Така се създава хроничен дефицит на сън, който често остава незабелязан както от самите младежи, така и от техните родители. Това е една от най-сериозните заплахи за психичното и физическото здраве на съвременните подрастващи.
Сънят и ученето – невидимата връзка
В училищна възраст мозъкът ежедневно обработва огромно количество информация. Нови знания, умения, понятия, социални взаимодействия и емоционални преживявания се натрупват непрекъснато. По време на сън мозъкът сортира тази информация и я прехвърля в дългосрочната памет. Именно затова добре отпочиналите ученици обикновено учат по-лесно, запомнят повече и се справят по-добре с концентрацията. Недоспалият мозък обаче губи част от способността си да съхранява нова информация. Уокър дори описва съня като своеобразен „нощен архивар“, който подрежда и запазва наученото през деня. Когато сънят е недостатъчен, този процес остава незавършен.
Емоциите също спят
Една от най-малко известните, но изключително важни функции на съня е свързана с емоционалната регулация. Юношеството е период на интензивни чувства, колебания в настроението и повишена чувствителност към социалните взаимоотношения. По време на сън мозъкът обработва емоционалните преживявания и намалява тяхната интензивност. Когато тийнейджърът не спи достатъчно, емоционалният мозък става по-реактивен. Това увеличава раздразнителността, тревожността, импулсивността и склонността към конфликти. Неслучайно редица изследвания свързват хроничното недоспиване при подрастващите с по-висок риск от депресивни състояния и емоционални затруднения.
Социалната функция на съня
Според Уокър забавянето на биологичния часовник в пубертета не е случайна биологична особеност или дефект на развитието. То вероятно има важна еволюционна и социална функция. Когато тийнейджърите започват да заспиват по-късно и да се събуждат по-късно, те постепенно се отделят от режима на малките деца и възрастните членове на семейството. По този начин получават повече възможности за общуване с връстници и за изграждане на собствена социална идентичност. Уокър обяснява, че юношеството е период, в който младият човек трябва постепенно да премине от зависимост от семейството към по-голяма автономност и включване в социалната група на връстниците. Именно тогава приятелствата, груповата принадлежност и социалното учене придобиват огромно значение за развитието. Изместването на времето за сън позволява на подрастващите да прекарват повече време в общуване с хора на тяхната възраст, което подпомага усвояването на социални роли, норми и умения за взаимодействие.
От еволюционна гледна точка това вероятно е осигурявало адаптивно предимство. Вместо всички членове на групата да бъдат активни и да спят по едно и също време, различните възрастови групи са имали различни периоди на бодърстване. Това е създавало повече възможности за наблюдение на средата и за предаване на социален опит между поколенията.
Парадоксът на съвременното общество е че училищната система често влиза в директен конфликт с тази естествена биологична промяна. Докато организмът на тийнейджъра го кара да заспива по-късно, училището изисква ранно ставане. Резултатът е хронично недоспиване именно в периода, когато мозъкът има най-голяма нужда от сън за своето когнитивно, емоционално и социално развитие.
Какво могат да направят родителите?
Вместо да възприемат късното заспиване като проява на инат или безотговорност, родителите могат да погледнат на него като на естествена част от развитието. Това не означава пълна липса на граници. Напротив – ясните правила за използване на електронни устройства, ограничаването на синята светлина вечер, постоянният час за сън и спокойната вечерна рутина остават важни. Но също толкова важно е да разберем, че зад трудното сутрешно ставане често стои биологията, а не липсата на желание.
Юношеството е период, в който мозъкът се променя почти толкова интензивно, колкото през първите години от живота. А сънят е един от най-важните инструменти, чрез които тази промяна се случва. Когато помагаме на тийнейджърите да спят достатъчно, ние не просто им осигуряваме почивка, а им даваме възможност да учат, да се развиват, да управляват емоциите си и да изграждат здрави взаимоотношения със света около себе си.
Източник: Walker, M. (2019). Защо спим? Да отключим силата на сънищата (прев. от англ.). (Оригинално издание: Walker, M. (2017). Why We Sleep: Unlocking the Power of Sleep and Dreams.