Самотата е болезнено чувство и може да се открие още от най-ранните периоди на живота. Това е преживяване, свързано с усещането за изолираност, изоставеност, враждебност от страна на другите, за безполезност и ненужност. Състоянието на самота изпразва живота от неговия смисъл, затваря перспективата за бъдещето и затруднява формирането на реалистична самооценка.
Самотата не е физическо състояние. Детето може да е оставено само, но това не означава, че то се чувства самотно. Самотата е преживяване, което е свързано с чувството на отделеност, и тя обхваща мислите, чувствата, поведението. Детето, което изпитва самота, е склонно към самообвинение и неувереност във връзките си с другите. Тези деца имат ниска самооценка, която допълнително влияе върху възможността да изградят връзки с връстниците.
Как да разберем дали детето ни чувства самота
Ако детето ви казва, че се чувства самò, често ви пита дали го обичате или изглежда, че всички освен него се забавляват, вероятно се чувства различно и самотно. Често децата не знаят как да потърсят помощ от възрастните или си мислят, че всички наоколо са твърде заети. Децата се затрудняват да обяснят как се чувстват, дори и да са заобиколени от възрастни.
Причините за възникването на самотата могат да бъдат различни:
-
Появата на самотата в най-ранните периоди от живота на детето е свързана със загубата на някоя значима фигура от тези, които се грижат за детето. Разрушаването на екзистенциални връзки поражда самота. Самотата, свързана с разрушаването на връзките с връстниците, може да се дължи и на други фактори: различните смени на места, градове, училища. Тези смени разкъсват връзките на детето с неговите приятели, с познатите места и това го поставя в ситуация на отделеност, която може да породи самота. Подобно преживяване може да се появи при раздяла на родители или при напускане.
-
Противоречията във вътрешния опит – различията между реалния и образа, който искаме да имаме, неговото неприемане от другите също могат да бъдат причина за самотата. Тя засилва ниската самооценка и самообвиненията, а ниската самооценка, чрез отражението й върху изграждането на връзките с другите, засилва самотата.
-
Самотата може да се породи и от неудовлетвореността на съществуващите връзки и тяхното съзнателно прекъсване.
Децата, които изпитват самота, имат трудности с когнитивното оценяване на ситуацията. Те са склонни да обясняват трудностите в общуването с вътрешни, устойчиви причини, а не с външни, ситуационни причини. Те имат трудности и със способностите, необходими за изграждането на връзките с другите – не могат да вземат добри решения при възникването на междуличностни проблеми и трудно поддържат пълноценни социални контакти.
Как да помогнем на детето си
Всеки понякога се чувства самотен, различен или отхвърлен. Обяснете на детето си, че е важно да си спомни, че има още много други хора по целия свят, които се чувстват по същия начин и това чувство не го прави различен от другите. Понякога нещата, които го карат да се чувства различен, са същите тези неща, които приятелите и семейството харесват много у него. Чувството на самото не е страшно. То дава време на детето да се вслуша в себе си и да се опита да разбере какво става с него.
Добрата самооценка е изключително важна. Децата, които се чувстват ценени и вярват в способностите си, имат високо самочувствие. Хора, които се харесват и са в мир със себе си е по-вероятно да постигнат успех. Но щастието е повече от успех. Да научим децата да се справят с неуспеха, загубата, срама, трудностите и пораженията е също толкова важно – ако не и по-важно – от това да успеят, или във всичко да са първи. Добрата самооценка позволява на вашето дете да преодолее чувството на самота. Обяснете му, че никой не се чувства добре през цялото време, че усещането за самота ще премине. Детето ще се почувства по-малко самотно, ако го научите да обича и цени себе си. Когато децата са развили самоуважение, създават по-качествени връзки и приятелства на основата на личностни качества и добри взаимоотношения. Не се колебайте да потърсите специалист при нужда.
Разбирането на емоциите
Възпитанието на емоционална интелигентност може да започне от ранно детство. Различните ситуации се придружават от различни емоции. Могат ли децата да разберат тези ситуации и емоциите, които се пораждат при тях? Когато на 3-4-годишни деца се разказват различни истории: загубване в гората, участие на рожден ден и др., децата лесно откриват ситуациите, които предполагат щастие, тъга или гняв. Но детското разбиране на ситуацията е ограничено. Децата на 4-5 години разбират ситуации и свързаните с тях емоции само ако емоциите са с ясно изразена лицева експресия: гняв, радост или тъга. Децата на 7 години могат да опишат ситуации, които предизвикват гордост, ревност, тревога, вина. 14-годишни деца могат да опишат ситуации, които пораждат облекчение или разочарование. Разбирането на чувствата на другите предполага и чувствителност към смесените чувства. Децата започват да осъзнават, че емоциите могат да бъдат предизвикани не само от ситуационни променливи, но и от вътрешни състояния. Още от най-рано детето е способно да преживява едновременно две противоположни емоции. Открива се ясна последователност в развитието на способността за разбиране на конфликтни емоции и се разделя в няколко стадия в развитието на разбирането на тези емоции:
-
Първи стадий: най-малките деца не могат да опишат ситуация, която обединява едновременно две различни емоции, те описват ситуации, пораждащи само една емоция.
-
Втори стадий: 5-6-годишни деца – те могат да опишат ситуациите, които съдържат повече от една емоция, но ако са от същия тип. Например: „Аз бях ядосан и полудял, когато видях, че брат ми отново е взел моите неща.“
-
Трети стадий: 8-9-годишни деца – децата могат да опишат ситуации, които причиняват едновременно две емоции. Например: „Беше ми скучно, защото нямаше нищо за правене, и ядосан, защото майка ми ме наказа.“
-
Четвърти стадий: 10-11-годишни – детето може да опише ситуация, в която са включени две противоположни чувства (например щастие и тъга). В началото децата описват само ситуацията, която включва два различни причинителя. Например: „Аз бях ядосан, защото брат ми ми взе нещата, и щастлив, когато баща ми ми разреши да ги взема обратно.“ Около 11 години децата вече започват да разбират, че две противоположни емоции, тъга и щастие, могат да бъдат породени от едно и също нещо. Например: „Аз бях щастлив, че получих подарък, но разочарован, защото не получих това, което очаквах.“
Постепенно детето започва ясно да разбира, че едно и също събитие може да породи повече от една емоция и тези емоции могат да бъдат различни: положителни и отрицателни. Всички емоции са важни и ни помагат да опознаем по-добре вътрешния си свят. Помогнете на децата си да научат подходящите думи, за да назовават и да говорят за чувствата си. Уверете ги, че винаги могат да молят за помощ, ако изпитват тревога. Бъдете пример и вдъхновение – говорете за собствените си чувства и как управлявате и решавате проблеми.
Източници: Рубин, 1989; Люис, 1989; Борк, 1971; Харис, 1989; Хартър С.,1989; Трабасо, Стейн и Джонсън, 1981; Мъроуни, Тр. 2007; Стаматов, Р. 2012;