Много от отношенията на децата могат да прерастват в по-трайни, обозначаващи се като приятелство. Приятелството с връстниците има различни функции: осигурява радостни преживявания и възможности за съвместно прекарване на времето; осигурява физическа поддръжка; осигурява подкрепа, насърчение, обратна връзка чрез оценката, която се отразява върху изграждането на собствената самооценка; осигурява възможност за социално сравнение; осигурява интимност и емоционалност – приятелството е източник на топлина, близост, доверие.
Развитие на приятелството
Развитието на приятелството е свързано с развитието на представите за приятелство и с развитието на очакванията за приятелство. Обособяват се два стадия в развитието на представите за приятелство при децата:
- стадий – обхваща децата между 3 и 5 години. Те определят приятелството функционално чрез игрите: приятел е този, с когото може да се играе, приятелството се изразява чрез съвместната игра, а условията за приятелството са свързани с реалната въвлеченост на детето в играта.
- стадий – обхваща децата около 11-12-годишна възраст. На този стадий приятелството започва да се свързва с възможността за споделяне, то се основава на доверието и се изразява във взаимното разкриване на мисли и преживявания; приятелят се описва чрез посочване на личностни качества и способности, които имат непосредствено значение за изграждането на взаимността и близостта („Той ме разбира“, „Той е много отзивчив“…), или чрез общността на интересите и ценностите („Ние харесваме едни и същи неща“…). Ако за малкото дете най-добрият приятел е този, който живее наблизо или с когото играе, то за по-големите деца приятелство то е възможно при наличието на общи интереси, взаимно харесване, споделяне на преживявания, вярвания, идеи.
В различните възрасти децата имат и различни очаквания спрямо приятелите. Такива са: оказване на помощ, споделяне на активности; близост, организиране на съвместни дейности (игра), оценяване; приемане, възхищение, признание, стремеж към интегрираност; лоялност и задълженост; автентичност, приемане и даряване с грижа; интимност, общи интереси, ценности и нагласи. Тези очаквания се увеличават с възрастта. Заедно с очакванията се изменят и представите за задълженията към приятелите. За 10-11-годишните деца представата за задължение към приятелите се изразява в оказването на помощ при възникването на затруднения. За 16-17-годишните деца задължението към приятелите се изразява преди всичко в емоционалната подкрепа. Освен това зад изпълнението на задълженията към приятелите стоят различни мотиви. За 10-11-годишните деца причината да изпълнят задълженията към приятелите е запазването на отношенията, което е свързано със собственото благополучие. При 16-17-годишните деца причината е доставянето на радост и щастие на приятеля.
Как децата стават приятели
Изграждането на приятелството става във времето и това изисква: откритост, положителни преживявания, размяна на информация, разрешаване на повече конфликти.
Как се развива приятелството в различните възрасти? Още през първата година детето може да отговори на другото дете. Да изрази емоционално отношение към чуждите състояния, да изрази вербално отношение към него. Независимо от променливостта на емоционалното отношение, като цяло поведението на детето е дружелюбно. Постепенно детето започва да осъзнава другото дете като партньор. Тези взаимодействия се преживяват с много радост и смях. Децата на 3-5 години изграждат приятелствата в зависимост от тяхната значимост в конкретната ситуация. Това придава на приятелството твърде неустойчив и ситуационен характер. Приятелите се избират в зависимост от това дали живеят наблизо и от това какви съвместни дейности биха могли да извършат заедно. Приятелството е свързано с играта. Да бъдеш добър приятел, означава да си добър партньор в играта, да имаш способност за игра.
Във възрастта 5-9 години приятелството се изгражда върху основата на това, което децата могат да направят. Приятелството също не е стабилно, понеже е свързано с краткотрайното и непосредствено възнаграждение. Отношенията започват да се изпълват с повече радост и сътрудничество, но това сътрудничество е насочено към собствените интереси.
През 10-12-ата година настъпва промяна в отношението към другите – детето започва да прониква по-дълбоко в чуждата глед на точка и да отговаря с взаимност, която надхвърля непосредствените интереси. То започва да разбира, че другите деца имат потребности, които невинаги съвпадат с неговите потребности. Приятелството се осъзнава като трайна връзка, която отива зад действията, насочени към получаването на незабавни възнаграждения. След 12-ата година до настъпването на юношеството потребността от приятелството с връстниците се засилва и това е свързано с осъзнаването на независимостта и мястото в отношенията с другите. Приятелството все още е насочено към децата от същия пол и е свързано с възможността за въвличане в съвместни дейности и забавления.
Юношество
Нарастването на автономията предполага не само независимост от родителите, но и стремеж към търсене на интензивно приятелство. Засиленият стремеж към интимност се обяснява с необходимостта от задоволяването на определени потребности, споделяне на преживявания, желания, страхове, фантазии.
Ако детето не изгради приятелски отношения, то ще има болезнени преживявания, чувство за самота, отхвърляне, нехаресване, което ще се отрази на самооценката му. Юношите са много по-зависими от връстниците, от техните мнения и оценки и в задоволяването на потребността от интимност, приемане, споделеност и утвърждаване, те са зависими, както в никоя от предходните възрасти. В тази възраст приятелството изисква много повече качества: състрадание, разбиране, приемане, уважение, отчитане на чужда та гледна точка и независимост. Приятелството се изгражда върху доверието и запазването на тайните, на споделените преживявания, съмнения, страхове и несигурност. Приятелите се избират в зависимост от това доколко отговарят на техните идеали. Значимостта на приятелството често поражда и силни ревностни чувства. Приятелството в юношеството се отличава с интензивност и неустойчивост. Тези отношения са много силни, страстни, емоционално натоварени и заедно с това – краткотрайни. Приятелството започва бурно, протича бурно и за кратко време приключва.
През юношеството се изменя и структурата на приятелството. През този период започва да се изгражда по-голяма близост със срещуположния пол. Децата започват да се обединяват в едни и същи групи – момчета и момичета. В тези групи се изграждат силни междугрупови отношения. Постепенно започват да се оформят по-устойчиви отношения (по „двойки“), които се отличават с по-голяма интимност и посветеност, с взаимност и грижа, която може да прерасне в дълбоко любовно отношение.
Постепенно започват да се оформят по-устойчиви отношения (по „двойки“), които се отличават с по-голяма интимност и посветеност, с взаимност и грижа, която може да прерасне в дълбоко любовно отношение.
Източници: Готмън и Паркър, 1987; Селмън 1976, 1980; Байгълоу и Ла Гейпъ, 1975; Юнис, 1980; Аргайл и Хендерсън, 1989; Дейвис и Фанзои, 1986; Декстър Дънфи, 1963; Стаматов. Р. 2012;