Едно от най-големите предизвикателства пред родителите е общуването с децата. Още от първите дни след раждането бебето започва да изпраща послания към света около себе си – чрез плач, поглед, усмивка, движения на тялото. С порастването тези послания стават все по-разнообразни, но понякога именно тогава разбирането между деца и възрастни се оказва по-трудно.
Проблемите в общуването могат да имат различни проявления. Те включват трудности при разбирането и използването на езика, липса на желание за взаимодействие с другите, затруднения при изразяването на мисли и чувства или особености в поведението, които възпрепятстват комуникацията. Понякога причината е свързана с определени нарушения в развитието, а в други случаи става дума за липса на достатъчно социален опит или увереност.
Как общуват децата
Децата се учат да общуват, като наблюдават и имитират възрастните. За да се случва този процес успешно, е необходимо да има контакт, внимание и взаимност. Детето трябва да може да вижда, чува и следва примера на хората около себе си, а комуникацията да бъде съобразена с неговото ниво на развитие. Когато някой от тези елементи липсва, могат да се появят затруднения.
В ранна възраст общуването е предимно невербално. Малките деца разчитат на жестове, мимики и действия много повече, отколкото на думи. Родителите обикновено успяват да разчитат тези сигнали сравнително добре, но въпреки това комуникацията невинаги е пълноценна. С навлизането в детската градина и училището се появява ново предизвикателство – общуването с връстници. Именно тогава поведението започва да играе ключова роля за това дали детето ще бъде прието от останалите деца. Импулсивността, агресивните реакции и ниският самоконтрол често водят до конфликти и социално отхвърляне, което от своя страна може да породи чувство на самота и неразбиране. Важно е да помним, че поведението винаги носи послание. Когато детето реагира импулсивно, крещи, отказва да сътрудничи или се затваря в себе си, то обикновено не се опитва да създаде проблем. По-скоро се опитва да покаже, че преживява нещо трудно и все още не разполага с по-добър начин да го изрази.
Самостоятелността също играе важна роля за изграждането на увереност. Когато детето има възможност да взема решения, да се справя с малки предизвикателства и да поема отговорности според възрастта си, то натрупва положителен опит и започва да вярва повече в собствените си способности. А уверените деца по-лесно общуват и изразяват своите потребности.
Полезен инструмент за развитие на комуникативните умения са ролевите игри. Те позволяват на детето да изпробва различни социални ситуации в защитена среда. Чрез играта то може да репетира разговор с нов приятел, представяне пред група или реакция в конфликтна ситуация. Подобни упражнения развиват не само увереността, но и емоционалната интелигентност – способността да разпознава и разбира собствените си чувства и тези на другите.
Родителски тревоги
Понякога родителите се тревожат дали трудностите в общуването не са знак за по-сериозен проблем в развитието. Темата за аутизма често предизвиква въпроси и притеснения. Важно е да се знае, че диагнозата аутизъм може да бъде поставена единствено от специалист – детски психиатър или невролог. Съществуват обаче определени ранни признаци, които заслужават внимание: липса на очен контакт, ограничен интерес към общуването, бедна мимика, повтарящи се движения, необичаен начин на игра с играчките, проблеми със сензорната обработка, забавено развитие на речта или липса на реч. Наличието на отделен симптом не означава задължително разстройство, но е добра причина за консултация със специалист.
Друг въпрос, който често тревожи родителите, е защо понякога децата не искат да говорят за нещата, които ги притесняват. Причините могат да бъдат различни. Някои деца изпитват срам, други се страхуват от реакцията на възрастните, а трети просто не знаят как да изразят чувствата си. Особено чувствителни са срамежливите деца. Те често избягват инициативата в разговорите, трудно задават въпроси и предпочитат да останат незабелязани. Ако очакват неодобрение или наказание, вероятността да се затворят още повече е голяма.
Когато в семейството има повече от едно дете, родителите често се стремят да бъдат справедливи към всички. Понякога обаче справедливостта означава не еднакво отношение, а внимание към индивидуалните потребности на всяко дете. Затова е важно да се намира време за общуване с всяко от тях поотделно. Тези моменти не трябва да бъдат строго планирани. Достатъчно е детето да усеща, че родителят го вижда, познава интересите му и се интересува от неговите преживявания.
Сред най-честите грешки, които затрудняват общуването, са нереалистичните очаквания, постоянната критика, липсата на ясни правила, нарушаването на личните граници на детето и сравняването му с други деца. Неспазените обещания също подкопават доверието. Децата внимателно наблюдават поведението на възрастните и много бързо разбират дали думите съответстват на действията.
Как да насърчим децата да споделят с нас
Затова една от най-важните задачи на родителя е да създаде атмосфера на доверие. Това означава редовни разговори, искрен интерес към преживяванията на детето и приемане на неговите емоции. Добре е да се избягват въпросите, започващи с „Защо?“. Макар да звучат естествено, те често поставят детето в защитна позиция. Вместо „Защо го направи?“ можем да попитаме: „Какво се случи?“ или „Как се почувства тогава?“.
За да насърчим децата да споделят, трябва да уважаваме техния ритъм. По-затворените деца се нуждаят от повече време, за да се почувстват сигурни. Когато попаднат в нова среда или група, е добре първо да им позволим да наблюдават. Не е необходимо веднага да участват активно. Чувството за контрол върху ситуацията им помага постепенно да се отпуснат и включат.
Не бива да подценяваме и невербалните послания. Децата често казват много повече чрез поведението си, отколкото с думи. Скръстените ръце могат да показват нужда от защита. Скритото в длани лице може да бъде знак за срам или желание да се избегне ситуацията. Тропането с крак нерядко изразява неудовлетворена потребност от внимание или разбиране. Зад много от така наречените „лоши поведения“ стои едно просто послание: „Виж ме. Чуй ме. Покажи ми, че съм важен за теб.“
Един от най-ценните подаръци, които можем да дадем на децата си, е умението да слушат и да бъдат слушани. Активното слушане започва с личния пример. Когато показваме уважение към мнението на детето, даваме му време да довърши мисълта си и насърчаваме въпросите му, ние създаваме атмосфера на доверие и взаимно разбиране.
Търсете повече разбиране, по-малко съвършенство
Да разбираме детето не означава да знаем всички отговори. Означава да бъдем любопитни към неговия вътрешен свят, да слушаме не само думите, но и това, което стои зад тях. Защото понякога едно мълчание говори повече от цял разговор, а едно прегръщане казва повече от хиляди думи. Когато децата се чувстват чути, разбрани и приети, те постепенно се научават да общуват открито и уверено. А това е един от най-ценните подаръци, които можем да им дадем за цял живот.
А към младите родители бих отправила едно просто послание – не забравяйте, че появата на дете променя живота, но не трябва да заличава връзката между партньорите. Грижете се за отношенията си, търсете помощ от специалисти, когато имате нужда, поддържайте социалните си контакти и си позволявайте да бъдете несъвършени. Децата не се нуждаят от идеални родители. Те имат нужда от родители, които ги обичат, приемат и са готови да ги разбират дори тогава, когато думите не стигат.
Източници: Голман, Д. (2011). Емоционалната интелигентност; Долто, Ф. (2000). Всичко е език; Долто, Ф. (2004). Тийнейджърите: Най-после отговор на вашите въпроси; Рангелова, А. (2016). Общуването при децата; Стаматов, Р. (2000). Детска психология; Трифонов, Т. (2004). Обща психология.