Какво означава ранно детско развитие?
Годините от раждането до започване на училище обобщаваме като ранно детсво. Това е един невероятен етап от живота на човек, в който се полагат основите на здравето, ученето, поведението и личностното развитие.
Човекът е биологичен вид, който може да се адаптира към всякакви условия, благодарение на способността на мозъка и нервната система да се променят в следствие на нов опит или преживявания – невропластичността. Тя се изразява в създаване на нови връзки между невроните или прекратяване на стари. Така малките деца имат много, много повече невронни връзки, които с времето и опита им количествено намаляват, но някои се затвържават. Излишъкът от синапси, продуциран от детския мозък през първите три години, прави мозъка особено отзивчив към външни стимули. През този период мозъкът може да „улови“ опита по-ефективно, отколкото по-късно. Това означава, че не само гените определят нашето невронно „окабеляване“. Затова преживяванията на децата през първите им години имат голямо и дълготрайно влияние не само върху индивидуалното им благополучие през целия живот, но и върху бъдещето на техните общности.
Развитието на детето започва още в утробата – този период се нарича пренатално развитие. Редица са проучванията, които доказват, че нероденото дете не само е засегнато от всичко, което майката яде, пие или вдишва, но и от това, което преживява, мисли и усеща. По време на вътреутробното развитие се формират и рефлексите, които ще помогнат на бебето да оцелее и да се адаптира след появата му на бял свят.
Ранното детско развитие е процес, оформян от непрекъснатото взаимодействие между гените, околната среда и преживявания на детето. То е съвкупност от количествените и качествени промени. Средата, включително социалните връзки, могат да насърчат или потиснат някои от сферите на развитие.
За да се развиват оптимално бебетата и малките деца се нуждаят от безопасна семейна среда, осигуряваща здравни грижи, пълноценно хранене, възможности за ранно учене и емоционална свързаност с възрастните, които се грижат за децата.
Как да стимулираме развитието на децата си?
Да стимулираме означава да създадем среда и възможности за развитие, без да претоварваме детето с нереалистични очаквания. Предлагайте му разнообразни дейности, за да наблюдавате предпочитанията, но не го изморявайте със задачи, които не отговарят на уменията за възрастта и давайте възможност за свободна игра.
Ето някои насоки: В първите часове на новороденото е много ценен физическият контакт с майката. Можете да започнете с масажи и гимнастика в първите седмици на бебето, ако няма неразположения. Различни сензорни игри и двигателни упражнения помагат на бебето да потисне примитивните рефлекси и да опознае тялото си в пространството. Движението стимулира ученето. Социалната и емоционалната среда също са изключително важни за развитието на децата.
Как родителите да проследяват развитието на бебетата и малките деца?
Най-познатите и достъпни методики за наблюдение на невро-психичното развитие на децата, които могат да ориентират родителите за уменията на децата им са:
- През 1974 г. проф. Василка Манова-Томова съставя стандартизиран метод за оценка на общото психическо развитие на децата. Основни показатели за оценка на развитието през ранна детска възраст са моторика, умения, навици, изобразителна дейност, емоционално-социално развитие, говор. Можете да го откриете на последните страници на Здравната карта, която има всяко дете при личния лекар.
- Стандарти* за развитие и учене в ранното детство (0-3г.) – През 2012-2013, екип от специалисти от ИИНЧ БАН, СУ „Климент Охридски“, НБУ и педиатри, по инициатива и с подкрепата на УНИЦЕФ, провежда мащабно емпирично изследване, резултатите от което, след широка консултация с национални и международни експерти, служат за създаването на нови стандарти и показатели за развитие и учене в ранна детска възраст. През 2016г. е разработена и тяхна кратка версия за родители, достъпна безплатно в интернет.
* Стандартите не са диагностично средство за оценка на проблеми в развитието, но ориентират какво могат да постигат децата в различните възрастови периоди, при създаване на благоприятна, стимулираща развитието среда. Съветвам всички родители да се консултират със специалисти в съответната област, ако имат въпроси, касаещи развитието на децата си.
Защо е важно да развиваме емоционална интелигентност от ранно детство?
Подобно на другите висши психични функции, мозъчната организация на емоциите е с многоравнищна и йерархична структура. Доказателство за това са връзките на подкоровите структори (предимно лимбична система) с асоциативните отдели на мозъчната кора.
Един от еволюционно наследените емоционални елементи е страхът, който ни мобилизира да се съхраним. Според еволюционните биолози, подобни автоматични реакции са заложени в нервната ни система, тъй като в продължение на един дълг и тежък период от човешката праистория тъкмо те са определяли дали ще оцелеем или не. Емоциите са много важни за ефективното мислене – както при взимането на важни решения, така и просто да за да сме в състояние да мислим ясно.
По своята същност емоциите са подтици към определено действие, мигновени команди за управление на живота, които еволюцията е инстралирала в нас. Самият корен на думата на думата „емоция“ идва от латинското movere, „движа се“, с представка, която променя значението на “отдалечавам се“. Така склонността към действие е вътрешно присъща на всяка емоция. Фактът, че емоциите водят до действия личи най-вече при животните и децата. При възрастните съзряването на мозъчната кора налага ограничения на автоматичните реакции и действа в моменти, в които човек е уплашен или ядосан, като смекчава или контролира чувствата, за да се справи по–ефективно със ситуацията или се намесва, когато е необходима преоценка на събитията и коренно различна реакция. Тази мозъчна зона дава по-аналитичен и адекватен отговор на емоционалния импулс, коригирайки първосигналното действие, продиктувано от дълбоките структури.
През последните години все по-голяма група психолози възприемат един по-широк възглед за интелигентността и се опитват да я предефинират с оглед на това какво е необходимо за успех в живота. В дефиницията си за емоционална интелиегентност включват 5 основни области:
- Познаване на собствените емоции
- Управление на емоциите
- Умения за самостоятелно мотивиране
- Признаване на емоциите на другите
- Стабилни социални връзки
Важно е да разберем, че няма лоши чувства. Всички са нужни и, за да ни помагат, а не да ни пречат, трябва да се научим да ги разпознаваме, приемаме и изразяване по подходящ начин.
Източници: СЗО, УНИЦЕФ и Световна банка, Рамка за пълноценни грижи, 2018; проф. Ив.Бончева „Психология на детското развитие“ 2013г.; Г. Маркова (лекционен курс); Н.Василева „Детска невропсихология“ 2018г.; Д.Голман „Емоционалната интелигентност“ 2010г..