Теориите за развитие на детето се фокусират върху обяснението как децата се променят и растат през детството. Тези теории се съсредоточават върху различни аспекти на развитието: социално, емоционално и когнитивно развитие.
Психосексуалната теория за развитието Зигмунд Фройд
Зигмунд Фройд предлага една от най-известните теории за развитието на детето. Тя предполага, че енергията на либидото е фокусирана върху различни ерогенни зони на определени етапи. По време на всеки етап детето среща конфликти, които играят важна роля в хода на развитието. Според Фройд конфликтите, възникващи по време на всеки от тези етапи, могат да окажат влияние през целия живот върху личността и поведението.
- Орален стадий (0 – 18 м);
- Анален стадий (18м. – 3 години);
- Фалически стадий (3 – 6 години);
- Латентен стадий (6 – 12 години);
- Генитален стадий (12 – 18 години).
Успешното завършване на всеки етап води до развитието на здрава пълноценна личност. Неспособността да се разрешат конфликтите на даден етап може да доведе до фиксиране, а това може да окаже влияние върху поведението на възрастния.
Психосоциалната теория за развитието на Ерик Ериксън
Кризите са само един зов, предизвикващ човека към израстване и преодоляване на жизнените трудности.
Ериксън обособява осем стадия в развитието на индивида. Жизнената задача пред индивида е да разреши всяка криза, за да премине към следващия стадий, характеризиращ се с по-голяма зрялост. Ериксън показва, че всеки стадий се основава на разрешаването и интегрирането на психосоциалните конфликти:
- Доверие срещу недоверие към външния свят (младенчество);
- Автономия срещу чувство на срам и съмнение (ранно детсво);
- Инициатива срещу вина (4 – 6 години);
- Трудолюбие срещу чувство за малоценност (6 – 11 години начална училищна възраст);
- Полова идентичност срещу ролево объркване (липса на разбиране за формите на поведение,
съответстващи на този пол) (12-18 години);
- Желание за интимни отношения срещу изолация от другите (ранна зряла възраст);
- Продуктивност срещу инертност (средна зрялост);
- Усещане за пълнота на живота срещу отчаяние (късна зрялост).
За разлика от много други теории за развитието, психосоциалната теория се фокусира върху развитието през целия живот. На всеки етап децата и възрастните се сблъскват с криза на развитието, която служи като основна повратна точка. Успешното управление на предизвикателствата на всеки етап води до появата на психологическа добродетел през целия живот.
Идеите на Алфред Адлер за развитието на детето
Поведението на детето се определя не от миналите преживявания, а от очакванията, от бъдещето, от целите, които преследва. Детето притежава творческа сила, която осигурява възможност за изграждането на вътрешния живот. Разбирането на детето при Адлер е свързано с няколко основни идеи:
- поставянето на цели;
- чувството за непълноценност и компенсация: чувството за малоценност задава развитието. То е причина за самоусъвършенстване, а не белег на патология.
- стремеж към превъзходство: стремежът към превъзходство е свързан с осъзнаването на собствената безпомощност и зависимост от другите.
- жизнен стил, социален интерес: детето не може да бъде разбрано извън отношението с другите или извън социалното пространство. Със социалния интерес се обозначава чувството за общност, отъждествяването с човечеството, стремежът да се координират собствените нужди с благото на другите.
- творчески Аз: той разкрива детето като самоопределящо се същество. То се ражда с уникални възможности, придобива уникален опит, но то е и нещо повече от това. Детето е съзидателно, то може да използва своя опит и възможности, за да изгради себе си. С разбирането за творческия Аз Адлер връща на детето отново алтруизма, емпатията, чувството за достойнство и самодейност, а не усещането, че е жертва на своите нагони и съдба.
- последователност на раждане: идеята за зависимостта на развитието на детето от непосредственото обкръжение насочва Адлер към семейството. Независимо че децата принадлежат на едно и също семейно обкръжение, последователността на раждането се отразява върху позициите и идентичностите. Всяка позиция създава специфични проблеми, с които детето трябва да се справи.
Културно-историческата теория на Лев Виготски
Виготски вярва, че децата се учат активно чрез практически преживявания. Неговата социокултурна теория предполага, че родителите, полагащите грижи, връстниците и културата като цяло са отговорни за развитието.
Висшите психични функции се раждат във взаимодействието на детето и възрастния. Виготски също разглежда развитието на детето като стадиен процес. Той отдава специално значение на кризите. Независимо от драматизма на кризите, в тях се раждат новообразуванията, които ще зададат разгръщането на новия стадий. В това разбиране Виготски е много близък до Ериксън и неговото схващане за положителния смисъл на конфликтите. Кризите и конфликтите не са само негативни в развитието.
Бихевиористично-когнитивно разбиране за развитието на детето
(Дж. Уотсън, Б.Скинър, А.Бандура)
Според теорията на социалното обучение, поведението може да се научи и чрез наблюдение и моделиране. Чрез наблюдаване на действията на другите, включително родители и връстници, децата развиват нови умения и придобиват нова информация.
Скинър вярва, че поведението може да бъде определено, предсказано и управлявано. Да се разбере развитието на детето, означава да се анализира отношението между поведението и различните подкрепления (награди).
Идеи за развитието в разбирането на Скинър:
- развитието на детето е резултатът от научаването, а то от своя страна е свързано с подкреплението;
- поведението на детето е резултат на миналите подкрепления, това означава, че индивидуалните различия са резултат на различията в подкрепленията;
- подкрепленията могат да се изменят, да бъдат различни по форма и съдържание, но това, което е общо за всички форми на подкрепление, е, че техният източник се открива във външната среда;
- негативните и позитивните подкрепления имат различно влияние върху поведението; негативните подкрепления пораждат странични ефекти: тревожност, неувереност, загуба на себеуважение, поява на поведения, много по-лоши от наказваното поведение; наказанието може да ограничи поведението, но нищо не гарантира, че с прекратяването на наказанието това поведение няма да се появи отново; Позитивното подкрепление снема тези ограничения – отстранява неприятните преживявания и показва ценността (приетостта) на даденото поведение;
- поведението на детето може да се измени; в зависимост от подкреплението детето може да овладее нови поведения и да премахне неподкрепяните поведения;
- развитието на детето се изразява в научаването на различните поведения, в действителност съвкупността от поведенията представят личността.
Бандура, обаче, подлага на съмнение възможността за непрекъснатото регулиране на поведението отвън, индивидът взема активно участие в контрола на своето поведение и при събитията, оказващи влияние върху неговия живот. За да преодолее тези трудности, предлага един нов обяснителен модел, който се основава на няколко принципа: развитието на детето е резултат от взаимодействието на различни фактори – външни и вътрешни, с активното участие на детето. Детето не е безпомощно, то притежава вътрешна свобода и може да вземе контрол върху своето поведение. Бандура свързва възможността за самоподкрепление със способността за саморегулация. Тази способност обозначава засилващия или намаляващия ефект на самооценката. Саморегулацията задава поведението чрез мотивиращата си функция. Той включва в саморегулирането три процеса: самонаблюдение, самооценка и отговорност.
Идеите на Жан Пиаже за развитието на детето
Пиаже предлага идея, която изглежда очевидна сега, но през 1924г. е била революционна и значително променя начина, по който мислим за развитието на детето: Децата мислят по различен начин от възрастните. Той вярва, че детето може да бъде разбрано само в процеса на развитието, което преминава през различни стадии. Редуването на стадиите става в определена последователност. В периода на своето развитие децата използват различни механизми на разсъждение, за да могат да научат повече, да се адаптират към променящата се среда и да успеят успешно да преминат към следващите етапи на развитие. Най-характерните от тези механизми са: схемите, асимилацията, акомодацията и тяхното уравновесяване.
Неговата когнитивна теория се стреми да опише и обясни развитието на мисловните процеси и умствените състояния. Той също така разглежда как тези мисловни процеси оказват влияние върху начина, по който разбираме и взаимодействаме със света.
- Сензомоторен стадий (0-2год.):
- Дооперационален стадий (2-7год.):
- Стадий на конкретните операции (7-11год.)
- Стадий на формалните операции (11/12 – 14/15 год.)
Хуманистичната идея за развитието на детето
Тази теория се свързва с имената на Ейбрахам Маслоу и Карл Роджърс. Те твъдят, че детето е разумно същество, което притежава вътрешната свобода да се отнесе съзнателно към своя вътрешен свят и да се самоусъвършенства.
Хуманистичното разбиране на детето се основава на няколко основни постулата:
- битието на детето е уникално и заслужава уважение;
- детето притежава свобода да направи избор между предоставените му възможности, при това този избор трябва да се направи отговорно;
- детето е изправено пред отговорността да напълни своя живот със смисъл;
- съществуването на детето е непрекъснато ставане; у детето е заложено творчеството, разбрано като универсална форма за самоизразяване като стремеж към съвършенство.
Както Маслоу, така и Роджърс вярват, че в индивида се съдържа неограничен потенциал за самоусъвършенстване. Според тяхната теория всеки човек има мотивационен набор, който му помага да задоволи нуждите си на пет нива:
- оцеляване или биологични нужди;
- безопасност и увереност в бъдещето;
- любов и принадлежност към определена социална група (социален статус);
- самочувствие;
- самореализация.
Като ги удовлетвори, човек може да се превърне в творческо и независимо същество.
Източници: Ериксън (1963), Бандура (1977, 1986), Маслоу (1967, 1968), Роджърс (1961, 1980).