Комуникацията между детето и родителите започва в утробата. Тогава все още нероденото бебе свиква с гласовете на мама и татко, опознава различни вкусове и усеща допир. След появата си на бял свят, бебето започва да открива и изследва света много интензивно. Сетивата и мозъкът на бебето се развиват непрестанно и съсвем скоро комуникацията започва да става по-пълноценна.
Ние успяваме да привлечем и да задържим вниманието на нашето мъниче към нас или към интересна за него играчка. Това умение – да насочим вниманието на детето към нещо (обект или явление) и да го задържим – се нарича споделено внимание и е ценна основа за развитието на умения за пълноценна комуникация.
Споделянето на внимание започва от ранна детска възраст между детето и възрастния, който се грижи за него. Първите умения включват протягането на ръчички, за да бъде взето на ръце от възрастния, посочване към желаната играчка или поглеждане към една и съща страница в книжка.
По-късно се развиват умения за фокусиране върху дейност, участие в игра на ужким или заявяване и отстояване на желанията.
Споделеното внимание всъщност е умението да се фокусираме заедно върху нещо. Това включва способността за привличане, задържане и превключване на вниманието. При споделянето на внимание възрастният и детето поглеждат едновременно към един и същи обект и/или посочват към него с цел комуникация.
Споделяме внимание, когато един човек насочи друг към обект чрез задържане на погледа, посочване или по друг вербален или невербален начин. Очният контакт и споделеното внимание са едни от най-ранните комуникативни умнения и могат да са показател за бъдещото езиковото развитие.
Споделеното внимание е пряко свързано с разбирането, изказването и ученето на думи. Помага на децата като им дава информация за средата и възможност за изграждане на връзка между обектите и думите, които използваме за назоваването им. Точно това правим, когато заедно с детето разглеждаме книжки: посочваме (за да привлечем вниманието) и назоваваме предмета. Когато пак срещнем същия предмет, припомяме – „Виждам … на картинката. Можеш ли да го откриеш?“
Споделеното внимание има важна роля и при изграждане на емоционалната интелигентност. Това е способността да разпознаваш и характеризираш собствените си емоции и тези на другите. Включва и разбирането, че другите могат да имат различни чувства, вярвания, желания, очаквания и намерения от твоите собствени.
Споделянето на общ фокус не само помага на хората да комуникират, но също развива и важни социални умения като изграждане на връзка с друг човек и приемане на различна от своята гледна точка.
Какво можете да правите вкъщи заедно с детето си?
-
Когато четете детски книжки, използвайте жестове като посочване, съпроведено от поглеждане, за да покажете на детето накъде да насочи вниманието си.
-
Вземете ръката на детето и му помогнете да посочи към обекта.
-
Посочете очите си и „прекарайте“ линия между очите си и обекта.
-
Винаги се обръщайте към детето си по име, когато искате да привлечете вниманието му.
-
Научете детето да привлича вниманието на друг към обект, като посочва и използва „Виж!“.
-
Можете умишлено да поставите познат предмет на необичайно за него място вкъщи и да го покажете на детето.
Вниманието не е само познавателна способност. То е и израз на нашите умения за активно участие в играта и живота на децата, да ги впечатляваме и вдъхновяваме. Споделеното внимание е в основата на общуването и при липсата му могат да се появят нежелани модели на поведение или комуникация. Развиването на умението за споделяне на внимание в естествената среда на детето може да подобри комуникативните и социалните му способности у дома, в училище и в общността.
Източници: Joint attention, Wikipedia, ЛогоМагика, Р. Йосифова „Движение и език“, Д.Цветанова,Ст.Начева „Уникалното дете“