Когато малко дете удря или хапе – независимо дали агресията е насочена към родител, близък или друго дете – това със сигурност е тревожно за родителите. Aко имате дете между 1 и 3 години, това е често срещана реакция за израз на недоволство или при несправедлива ситуация, а понякога и от интерес как ще реагира другия. Тези прояви не правят детето ви агресор, но е много важно каква ще бъде вашата реакция.
Основната причина за удрянето и хапането е липсата на самоконтрол. Малките деца са реактивни, техния мозък е в процес на активно развитие и не е способен да реагира обмислено в силно емоционална ситуация. Те не са в състояние да общуват добре вербално, така че използват тялото си, за да изразят чувства като гняв, разочарование, скука, изтощение, глад или стрес. Причините детето да посяга могат да са различни:
-
Привличане на внимание: детето се опитва да комуникира и понеже речниковият запас на малкото дете е особено ограничен, то използва предимно тялото си, за да общува с околните.
-
Защитава личното си пространство – ако детето ви става агресивно в компанията на негови приятелчета, това може да бъде опит за защита. Ако му взимат играчките, не се държат добре и не разбират от „Мое!“ и „Дай!“, много вероятно е то да упражни физическа сила, за да се защити.
-
Подражава на някого – може би е видяло член на семейството или друго дете да удря някого и сега се опитва да възпроизвежда видяното. „Ако и аз направя така, какво ли ще се случи?“
-
Преумора или сензорно претоварване – детето може да има нужда от почивка. Направете кътче за релакс, където детето да може си почине или да даде безопасен израз на емоциите си.
Важно е да имаме реалистични очаквания към децата
Често в родителите се поражда напрежение, защото имат определени очаквания от децата си. За съжаление тези очаквания не винаги отговарят на реалните възможности на децата. Независимо дали става дума за умения или поведение, добре е да знаем какво е характерно за възрастта на им. Провокативното поведение на малките деца може да начин за общуване и свързване с родителя, а не израз на неуважение. Децата осъзнават собствената си личност и умения, минавайки през период на инатене и тръшкане. Понякога те могат да се страхуват от неща, които възрастните не разбираме. За да избегнем напрежението от нереалистичните очаквания, добре е да наблюдаваме децата си и да се опитаме да ги разберем, преди да реагираме емоционално на поведението им. Ако имате нужда от съвет, консултирайте се със специалист
Как да се справим
Няма универсално решение как да се справим с тези ситуации. Колкото по-скоро реагирате, толкова по-бързо ще има резултат. Децата имат нужда от време и постоянство, за да се справят с това поведение. Начинът, по който реагирате на поведението на вашето дете, е ключът към овладяването му. Прекомерното обяснение е неефективно при малките и може дори да има обратен ефект.
Възрастният трябва да даде обратна връзка на детето дали поведението му отговаря на ситуацията. Така, подкрепяйки или санкционирайки дадено поведение, родителите моделират поведението. Това изисква от родителите въвеждане на ясни правила, последователност в спазването им и поощряване на успехите. В ролята си на по-опитен и отговорен родителят „насочва“ детето в неговите социални умения. Когато родителят е наясно с ограниченията, които иска да наложи, и правилата са формулирани по начин, който не обижда детето, детето обикновено съдейства. Какво следва да се направи, ако детето наруши определено правило? Когато детето наруши дадено правило, реакцията на родителя не трябва да бъде многословна и да се водят спорове. Ако родителят говори твърде много или „води преговори“ с детето, губи позицията си на авторитет, а детето се чувства равнопоставено на възрастния. Възпитателният процес изисква родителят да се придържа към ролята си на любезен, но твърд възрастен. Точно в такива моменти детето има нужда възрастният да му помогне да контролира импулсите си: показвайки вашите стратегии за справяне със силните емоции, ще помогнете на детето си да усвои нови приемливи начини.
Имаме ли правила вкъщи
Въвеждането на ясни правила за всички членове от семейството помага за изграждане на дисциплина, формиране на навици и поставяне на лични граници. Целта на тези семейни правила е да ви помогнат да си осигурите спокойна и уважителна среда. Семейните правила могат да бъдат въвеждани поетапно, за да отговарят на нуждите на семейството. Добре е правилата да са поднесени кратко и информативно, но може децата да имат нужда и от обяснения. Първите правила, които въвеждаме на децата си са за тяхната безопасност. Ето някои начини да се отстояват правилата, които предизвикват съдействие: родителят се опитва да разбере желанието на детето и го вербализира с прости думи; повтаря ясно правилото; дава насоки как желанието може да се изпълни поне частично; родителят помага на детето да изрази недоволството си по приемлив начин и се опитва да прояви разбиране. Така се поставя акцент върху корена на проблемното поведение и нуждите на детето и то получава информация какво да прави.
Научете детето на правилно поведение
Независимо от това какво говорим на децата си, те ни наблюдават и е много вероятно да ни възприемат като образец за принципи и поведение. Децата научават повече за поведението от това, което виждат да правите, отколкото от това, което чуват от вас. Бъдете пример за поведението, което искате да виждате и от детето си. Покажете му как по приемлив начин да се справя с гнева, тъгата и разочарованието. Ако искате детето ви да стане спокоен и уверен възрастен, вие трябва да сте такива. Ако вие не успявате да идентифицирате нуждите си, да разпознавате емоциите си, да заявявате желания си и да отстоявате мнението си, е малко вероятно детето ви да развие тези умения сàмо. То има нужда от примера на значим за него възрастен, от когото да ги научи.
Уважавайте емоциите на детето си. Обяснете на детето си чувства, като тъга и недоволство. Обсъдете важността да се справят с тези чувства по подходящ начин и помогнете на детето да намери стратегии, които да му помагат безопасно да овладява емоциите си. Не е достатъчно просто да кажете на децата: “Не удряй!”. Развийте в тях умения да контролират своя гняв. Насърчавайте детето си, когато е ядосано да тича, скача или да танцува, да нарисува картина, да си поеме дълбоко въздух или да слуша музика.
Наказания
Асоциираме дисциплината с наказание. Когато говорим за наказание, често имаме предвид някакво физическо наказание. То е доказано неефективно, защото води до чувство за вина и срам и подкопава самооценката на детето. Това разрушава доверителната връзка и дава лош пример за упражняване на власт и контрол. В резултат на всичко това, децата се научават да избягват наказанията, без да променят поведението си. За да запазите авторитета си и добра връзка с детето си, не накърнявайте достойнството му. Ако наказанието е справедливо, пропорционално (на нанесената щета), отнася се само за конкретната ситуация и не наранява емоционално или физически детето, би могло да помогне на детето да се научи на дисциплина.
Никога не отвръщайте на агресията с агресия.
Потърсете причината – може би детето ви е гладно или не се чувства добре? Помогнете му да облече жестовете му в думи. Запазете самообладание и отстоявайте поставените граници: за децата караницата е за предпочитане пред липса на всякакво внимание. Ако си изпуснете нервите, ще впечатлите детето и непременно ще повтори нежеланото поведение. Създайте у дома правила, насърчаващи уважителното отношение. Когато детето ви посегне, уверено кажете: “Без удряне. Удрянето боли.” Бъдете последователни в посланията си, за да може детето ви да разбере, че удрянето не е позволено и няма да толерирате това поведение.
Доказала се като успешна комбинация за справяне с неприемливо поведение като удряне е валидиране на емоцията и даване на алтернатива на неприемливото поведение.