ЕМОЦИОНАЛНО НЕСТАБИЛНА ЛИЧНОСТ МКБ F60.3
Характеристика
Към емоционално нестабилна личност спадат агресивна личност, гранична личност и експлозивна личност.
Причините за възникване на емоционално нестабилна личност не са напълно изяснение, но се счита, че влиянието на някои фактори допринасят за по-голямата вероятност от развитие на този тип разстройство. Такива са психически травми в детството, изоставяне, физическо или сексуално насилие, генетична предиспозиция, невробиологични фактори, социална среда и други.
Основните характеристики на емоционална нестабилна личност са нестабилни междуличностните отношения, афективен стрес, изразена импулсивност и нестабилна представа за себе си. Хората с този тип разстройство са склонни да изпитват чести, силни и дълготрайни състояния на напрежение, често предизвикани от чувство за отхвърляне, оставане сам или чувство за неуспех. Те могат да покажат лабилност (непостоянство) между гняв и тревога или между депресия и тревожност и темпераментна чувствителност към емоционални дразнители.
Отрицателни емоционални състояния, специфични за емоционално нестабилна личност, попадат в четири категории: разрушителни или саморазрушително чувства; екстремни усещания като цяло; чувства на фрагментиране или липса на идентичност и чувство за преследване.
Хората с емоционално нестабилна личност могат да бъдат много чувствителни към начина, по който другите се отнасяме към тях, реагират силно при възприемане на критика или обида. Чувствата им относно другите често се изместват от положителни към отрицателни, обикновено след разочарование или при чувство на заплаха от изоставяне или от загуба на някой. Импулсивно поведение е често, включително злоупотреба с алкохол или наркотици, хранителни разстройства, безразборно и интензивно сексуално поведение, хазарт и безразсъдството като цяло.
Психотерапията е основна в лечението на тези разстройства във всичките й разновидности: индивидуална, групова, фамилна и социотерапия. Тя трябва да се провежда системно и продължително и цели вграждането, адаптацията и трудовата заетост на пациента в социалната среда.
Афект
Афектът е изключително силно, внезапно настъпващо, но бурно протичащо краткотрайно чувство, предизвикано от определени причини. Той се съпровожда от обилни вегетативни прояви: зачервяване или бледност, сърцебиене, промени в кръвното налягане и др., силни двигателни и словесни реакции и стесняване на обема на съзнанието. Афектите могат да са различни по сила, като се започне от много слаби и контролируеми съзнателно, и се завърши с патологически, напълно изключващи възможност за съзнателен контрол на постъпките. Разграничават се афекти на гняв, ярост или възторг и афекти на страх, тъга, угнетене и т.н. Афективните състояния се определят от моментно състояние на психичната дейност, от силата и значимостта на дразнителя и от темперамента.